
- Онлайн магазин
- Е-книги
- Форум
- Сервиз
- Полезно
- Архив – Четци за електронни книги
- jetBook Color
- Bookeen Cybook Orizon
- DIVA E6 Pro
- Hanlin V3+
- iriver Cover Story
- iriver Story EB02
- iRiver StoryHD
- Kindle 3 – WiFi + 3G
- Kindle 3 – WiFi
- Kindle 4/4 new
- Kindle DX
- Kindle Fire HD
- Kindle Fire
- Kindle Touch WiFi
- Kobo – mini
- NOOK Touch GlowLight
- PocketBook 301
- PocketBook 302
- PocketBook 360
- PocketBook 602 Pro
- PocketBook 603 Pro
- PocketBook 611
- PocketBook 613
- PocketBook 622 Touch
- PocketBook 701 IQ
- PocketBook 902 Pro
- PocketBook 903 Pro
- PocketBook 912
- PocketBook A10
- Prestigio Libretto PER3052B
- Prestigio Libretto PER3362B
- Prestigio Libretto PER5062B
- Prestigio Nobile PER3562B
- Prestigio PER3162B
- Prestigio PER5162B/W
- SONY PRS T1
- SONY PRS T2
- SONY PRS T3
- SONY PRS300R/S
- SONY PRS350S
- SONY PRS600S
- SONY PRS650
- ViewSonic VEB620
- Какво е eBook?
- Какво не е eBook?
- Защо eBook?
- eBook файлови формати
- Защита на електронните книги (DRM)
- Как да си изберем четец за електронни книги – Част 1
- Как да си изберем четец за електронни книги – Част 2
- ВНИМАНИЕ! Некоректни търговци!
- Застраховка на устройства за четене на електронни книги
- Как да купя и чета книга с Adobe DRM?
- Добавяне на потребителски шрифтове в Kindle Paperwhite
- Архив – Четци за електронни книги
- Контакти
Активна категория От "аналоговата" библиотека
Най-кратките литературни шедьоври
Публикувано dari в От "аналоговата" библиотека на 16.01.2013
На някои писатели им се отдава с няколко думи да кажат много повече от други, които изписват по няколко хиляди и не казват нищо. Ето няколко примера:
Един ден в спор Хемингуей заявил, че ще напише разказ, състоящ се само от шест думи способен да разтърси всеки читател. Той спечелил спора със фразата:
„Продават се детски обувчици. Никога неносени.“
Фредерик Браун съчинил най-кратката страшна история писана някога:
„Последният човек на земята си седеше в стаята. В този момент на вратата се почука …“
О. Хенри победил в конкурса за най-кратък разказ, в който присъстват всички съставни части на традиционния разказ – завръзка, кулминация, развръзка:
„Шофьорът запали цигара и се наведе над тубата за да погледне, колко бензин остава … Покойникът беше на двадесет и три години.“
Англичаните също са организирали конкурс за най кратък разказ. По условията на конкурса в разказите трябвало да се включат: Кралицата, Бог, секс и тайна. Първа награда печели автора написал:
„О, Боже – възкликнала кралицата – аз съм бременна и не знам от кого!“
В конкурса за най-кратка автобиография, победителка станала една възрастна французойка, която написала:
„Преди имах гладко лице и набръчкана пола, а сега е обратното.“
2000-та година … – Да надникнем в бъдещето
Публикувано dari в От "аналоговата" библиотека на 14.04.2012
Глава 1: Да надникнем в бъдещето
Чета тази книга и неволно си спомням четиридесетте и петдесетте години, когато още трябваше да спорим и да доказваме, че е необходимо да се положат усилия за създаване на космически ракети и кораби. Един от доводите ни тогава бяха предвижданията за увеличаване на човечеството. „Няма да минат и сто години – казвахме ние – и просто няма да има къде да се обърнеш. Земята ще се превърне в огромен човешки мравуняк. Ако човечеството не иска да се задуши, трябва да търси нови места за обитаване, да разшири света, в който могат да живеят хора.“
Като си спомням тези спорове от доста отдалеченото вече минало, имам пред вид нещо повече от тяхното съдържание. Имам пред вид самата готовност да си задаваме въпроси за бъдещето, при това бъдеще, което е извън рамките на собственото ни съществуване. Затова трябва да се чувстваш не просто отделен човек, а представител на вида, член на цялото човечество. Ето защо на нас не ни е безразлично бъдещето, интересно ни е, а понякога просто ни е и нужно да поглеждаме напред, да се питаме: „А как ще живеем по-нататък?“ Ние? Човечеството?
Въпросът за бъдещето като че ли има два аспекта. Единият е свързан със земните ни работи и знания. Другият – с перспективата за дълбоко проникване на човека в космоса. От само себе си се разбира, че тези два аспекта са тясно свързани помежду си. Когато говорим за днешните си познания, трябва да признаем, че още много неща за пространството, в което живеем, не са ни известни. Непонятно ни е устройството на Вселената и микрочастиците, непозната ни е природата на силите и т. н. Като правим опити и грешки, ние се стараем да открием някакви зависимости, ала цялостна представа за това, как е устроен нашият свят, засега нямаме.
Това, общо взето, е естествено, защото, както знаем, всяка нова стъпка напред в областта на знанието, поражда повече проблеми, отколкото разрешава, т. е. разширяването на знанията води до разбиране на ограничеността на нашите знания.
Другият аспект на бъдещето е свързан е проникването на човека в космоса. В книгата на А. Горбовски се говори доста подробно за него. Не много отдавна ние пуснахме нашия първи спътник. Днес активно се занимаваме с овладяването на космоса. И не бива да забравяме един много важен момент. Съществува идея да се построи на орбита радиотелескоп, който би могъл да използва облаците от прах в пространството като лещи, т.е. да ги използва като природни лещи, за да опознава чрез тях космическите обекти. Това би увеличило възможността да се открият следи от дейност на други разумни същества, да се засекат други цивилизации. В съществуването им ни се иска да вярваме, защото би било много тъжно, ако се окаже, че сме самотни във Вселената.
Ако контактът с друга цивилизация се осъществи, ние трябва да бъдем готови за това, че на пришълците от други светове мъже да се сторим като туземците, които е открил Колумб. Какво ни очаква тогава? От една страна, да станем готованци и да добиваме злато с вече придобити знания е унизително. Но от друга, нали не е унизително да се учим в училище, получавайки знания, добити за нас от предшестващите поколения. Очевидно много наши привични схващания ще претърпят изменение, ако чуем в космоса гласове на други същества, ако възникне диалог.
Това може да стане още днес. Или утре. Но навярно не бива да очакваме това нито днес, нито утре. Не е изключено наистина да съществува връзка между по-високи цивилизации. Но засега ние се намираме извън обсега на тази връзка.
Книгата пред вас е посветена на бъдещето. Ала да надникнем в бъдещето не е толкова лесно. Дори и към най-близкото бъдеще човек поглежда с желанието да разбере дали там не трябва нещо да се пооправи, да се измени към по-добро? За щастие или за нещастие бъдещето, чертите на бъдещето се определят не просто от добрите пожелания на хората. Дори от най-добрите. Ако става въпрос за добри пожелания, то в историята на човечеството такива е имало предостатъчно. Друг е въпросът, в какво са се превръщали те.
Създателите на християнството и неговите първи проповедници са искали да донесат на хората мир, да ги научат да разбират, уважават и обичат своите ближни. А безскрупулните властелини често пъти са използвали създадената от тях религия за заграбване и укрепване на своята власт, за духовно поробване на своите ближни. Едно време скитите-роби, предвождани от Савмак, вдигнали въстание. В резултат на това въстание обаче възникнала нова робовладелска държава. Наистина вече начело със Савмак.
Такива несъответствия в историята можем да открием много. Несъответствия между добри замисли и най-печални последици. Тези примери говорят, че за да въздействаме разумно върху действителността в името на бъдещето, трябва да разбираме законите на развитието. Не е достатъчно да изхождаме само от своите желания и цели. Трябва да не забравяме за хората, за техните интереси, условия на живот, възможности и стремежи. Трябва да имаме пред вид и онзи „свят от предмети“, който не само сме създали, но и под чието влияние се намираме. И, разбира се, да мислим за нашия земен
Очевидно такъв комплексен подход към бъдещето е единствено правилен и единствено възможен. Впрочем на такава, позиция стои и авторът на книгата. Именно поради това за нея е характерен такъв широк обхват на проблемите – от демографията до икономиката, от космоса до културата.свят: сега става ясно, че човешката дейност може да доведе до такива промени в природата, които ще окажат въздействие и върху самия човек също необратимо. В този свят всичко е свързано – и бъдещето, и настоящето, и нашите намерения, и вчерашните ни грешки.
Според мен съвременната мисъл, не само научната, а просто човешката мисъл, не може вече да мине без хипотези и без предположения. С някои от тях вие ще се запознаете от тези страници. Други непременно ще възникнат у вас самите, когато четете книгата.
Трябва да се помни, че бъдещето, което творим днес, се ражда не само в нашите лаборатории, космодруми или строителни площадки. Най-напред то се ражда в нашето съзнание, в нашите емоции и предпочитания. Ето защо онова, което говорим, мислим или пишем за бъдещето, е вече акт от създаването му.
К. П. ФЕОКТИСТОВ
летец-космонавт на Съветския съюз,
доктор на техническите науки
Книга първа: 2000-та година и след нея
Публикувано dari в От "аналоговата" библиотека на 12.04.2012
Годината е 1978! Автора е Александър Горбовски
„Това е книга за бъдещето — неизвестното и неочакваното бъдеще. Как ще се изменят градовете, транспортът, жилищата? Какво ще бъде съотношението между градското и селското население? Каква е границата на стремително нарастващия брой на населението на Земята, какъв е утрешният ден на телевизията, радиото, печата? Кога ще бъдат изчерпани основните земни ресурси. Какво ще правим, когато се източи последният литър нефт от земните недра. Кога и как ще се осъществят далечни космически пътувания, какво е влиянието на Космоса върху човека и какви са възможностите за съществуване на разумен живот извън пределите на нашата планета?
На читателите се предлага оригинална познавателна книга за разочарованията и заблужденията, за успехите и надеждите на учените, изучаващи проблемите на бъдещето на човечеството. Тя представлява интересен и вълнуващо написан разказ, построен върху изводите на известни учени-прогностици и футуролози, за това, какво могат да срещнат хората в бъдеще.“
Съдържание:
- Да надникнем в бъдещето
- Човекът върху планетата
- Безкрайно увеличаване ли?
- Свят на градове-гиганти
- Места за заселване
- Обитателите на гигантските градове
- Градът против човека
- Малките и средните градове
- Транспортът на бъдещето
- Взрив със закъснител
- Деца на асфалта
- Дипломите и книгите изместват децата
- Телевизори вместо детски колички
- Към оптимален брой население
- Очаквани промени
- Семейството и бракът
- Старите стават псе повече
- На далечния хоризонт
- От различните нации
- Към езиково единство
- „Хомо сапиенс“ – какъв ще стане той?
- С чуждо тяло
- Към върховете на интелекта
- Предметният свят, създаван от човека
- Факторът материално потребление
- Полезни изкопаеми
- Енергията. Възможности и перспективи
- Перспективи за количествено увеличаване на науката
- Откритието – функция на науката
- От откритието към производството
- Западът. Бъдеще, изпълнено с тревоги
- Търсене на: изход
- Развиващите се страни. Очаквания и перспективи
- Разрив, който се увеличава
- Разрив, който трябва да бъде преодолян
- Сложности и проблеми
- Изборът на път
- Социализмът в поход!
- Към далечни перспективи
- По пътя на сътрудничеството
- Автоматизацията. Пътища и проблеми
- На далечния хоризонт
- Безгранично потребление ли?
- Потребление. На каква цена?
- Напразно търсене на изход
- Към хармоничен човек
- Бъдещият век на информацията
- Защо? Стимули за „консумиране“ на информация
- Към всеобщо сходство ли?
- Към всеобщо несходство ли?
- Към интелектуални и духовни върхове
- На далечния хоризонт
- Книгата заема отбранителна позиция
- Към символа, към йероглифа!
- Подписът става нечетлив
- Човек в космоса
- Темпове и срокове
- Космосът въздейства върху човека
- Реални ли са космическите полети
- Предаватели вместо ракети
- На далечния хоризонт
- Обитаемата Вселена
- Разумен живот
- Етапи от еволюцията на космическите цивилизации
- Етични аспекти
- Прогрес. Къде и защо?
- Нищо не се променя
- Светът, където всичко се повтаря
- Светът, който върви към върховете
- Няколко думи след точката
Следва продължение …
2000-та година и след нея …
Публикувано dari в От "аналоговата" библиотека на 10.04.2012
Снощи, при поредният отчаян опит да подредя домашната си ХАРТИЕНА библиотека попаднах на интересна поредица купувана в не далечното минало от моя баща. Заглавието и беше: „Към третото хилядолетие“, а годината на издаване 1979.
Заглавията в поредицата бяха колкото интересни толкова тривиални и леко наивни:
- 2000-та година и след нея
- Гости от бъдещето
- Сами ли сме във вселената
- Полупроводниковата електроника по пътя към 2001-та година
- Пътешествие в света на науките
- Небесната дъга в течните кристали
- Автомобилът утре
- Градовете на бъдещето
- Хоризонти на бъдещето
А анотацията предвещаваше да прочетем дълбоки прозрения за бъдещето (от наша гледна точка за настоящето за да не кажем направо от близкото минало) :
„След 20 години човечеството навлиза в третото хилядолетие. Какво ще и донесе то? В състояние ли сме да отгатнем какви ще бъдат постиженията на науката и техниката след 2000-та година? А какви промени ще настъпят, когато ги внедрим в практиката? Какви са прогнозите и переспективите за развитие на някой клонове на науката и техниката утре, в други ден, след 10, след 1000 години? …“
Стана ми интересно да прочета как са си представяли хората преди 33 години живота в днешни дни, до колко са се сбъднали техните представи, мечти, прогнози и опасения. Първоначалния ми порив беше да дигитализирам цялата поредица, но в последствие се отказах и реших да споделя само части от нея, които могат до породят както усмивки така и размисли до къде сме стигнали и какво да очакваме от бъдещето.
Следва продължение …