Posts Tagged DRM

Пътят на една книга от автора до читателя е един дълъг процес. В него участват множество субекти. Всеки има своя принос за да държим в ръцете си поредната интересна и/или полезна книга, като респективно всеки по веригата очаква и следва да получи подобаващо възнаграждение за вложения труд. На теория всичко звучи чудесно, но дали в действителност разпределението на приходите е пропорционално на вложения труд и ролята на всяко едно звено ???

Опростения досегашен модел на издателската верига е следния:

АВТОР -> (Преводач) -> Издател (набор, редактор, коректор, предпечат, хартия, печат, книговезване, опаковане, склад) -> Разпространител (дистрибуция, търговски обект) -> КЛИЕНТ (Читател)

Разпределение на възнагражденията като процент от коричната цена:

• Разпространител – 40%
• Издател – 25 – 30%
• печат, хартия, книговезване – 5 – 10%
• склад – 1 – 2%
• набор, редактор, коректор, предпечат – 5%
• АВТОР -> (Преводач) – 3 – 10%

(Сбора от процентите не е 100, тъй като същите са ориентировъчни и варират в известни граници)

Дали тази схема на разпределение на приходите е справедлива или не, няма да коментирам (аргументи „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ще се намерят достатъчно), но всеки има право на собствена гледна точка и преценка.

С появата на електронните книги се появи и възможността, част от брънките във веригата да отпаднат и респективно цената на достигналата до клиента електронна книга да е значително по-ниска, поради спестените по веригата разходи.

АВТОР -> (Преводач) -> Издател (набор, редактор, коректор, предпечат) -> Сървър -> КЛИЕНТ

или дори още по опростения модел „самиздат„:

АВТОР -> (Преводач) -> Сървър -> КЛИЕНТ

Премахвайки ненужните брънки от веригата би следвало цената на електронното издание да е с около 50 – 60% по-ниска от това на хартиеното, както и разпределението на възнагражденията да стане по-справедливо.

Да, да, ама – НЕ!

1. Имаме нов ПАРАЗИТ в издателската верига наречен ADOBE CONTENT SERVER (ACS)!!!

Ролята на този SERVER е да осигурява защитата на авторските права (DRM) и да направи лесна и прозрачна дистрибуцията и ползването на електронните книги на различни платформи и устройства. Защо го наричам ПАРАЗИТ, нали всичко описано по-горе е за общото благо? ПАРАЗИТ Е защото не върши нито една от посочените функции:

• защита на авторските права (DRM) – морално остаряла. Свалянето на защитата е въпрос на секунди дори и от човек с минимални компютърни познания;
• лесна дистрибуция – самият софтуер на сървъра е изключително дървен, без да предоставя удобни инструменти за работа с електронните книги, а и без да предоставя подробна документация за работата с него;
• лесна интеграция с платформи за продажба на дигитално съдържание – липса на всякаква документация или разработени готови модули;
• лесно използване на закупените книги – изключително бъгав, грозен и нефункционален софтуер за оторизиране и четене на закупените книги ADOBE DIGITAL EDITION (ADE) съчетан с тромава и усложнена процедура по регистрация на Adobe ID и последващото му използване;
• лесно използване на различни устройства – оторизацията на устройствата не винаги минава гладко и безпроблемно;
• грижа за клиента - лош съпорт (ако въобще има такъв) при възникнали проблеми! Платформите за продaжба на дигитално съдържание работят въпреки, а не благодарение на ACS.

Може би до тук не видяхте паразитиращата роля на ACS, а само технически проблеми? Паразитната роля идва от факта, че въпреки, че не допринася нищо за по-лесното използване и разпространение на лекетронните издания, Adobe изисква заплащане на солидна лицензионна такса (около 3 500 EUR на година) + 0,22$ за всяка продадена електронна книга независимо от цената и. Е вече знаете къде отиват първите 50+ стотинки от коричната цена на всяка закупена електронна книга и всичко това заради известното количество недобросъвестни ползватели, които не зачитат правата на авторите и биха пуснали книгата за нерегламентирано безплатно сваляне в мрежата.

2. Премахнатите звена „хартия, печат, книговезване, опаковане, склад“ са заменени с новото SERVER.

Тук идва и следващия компонент, обуславящ не малка част от присъщите разходи за разпространението на електронните книги. Освободеният от длъжност „склададжия“ с заплата около 400 – 500 лв. е заменен от Системен администратор със заплата 2000 – 3000 лв. Невзрачното (желатално сухо) помещение използвано за склад е заменено от климатизиран и чист Дейта център с всичките му присъщи разходи за поддръжка и ел. захранване.

3. Не на последно място се наблюдава и интересната тенденция от праводържателите (автори, преводачи, агенции) да изискват значително по-високи такси за разпространението на произведенията в електронен формат в сравнение с таксите за хартиените издания.

Какъв е изхода? Как може да се облекчи клиента, като получи по-качествена услуга на по-ниска цена?

Отговора е един: да не робуваме на предразсъдъците си, че всеки клиент е крадец и има желание да открадне нашия труд! Да се публикуват повече заглавия БЕЗ DRM защита (като по този начин престанем да изхранваме паразитиращата брънка във веригата) и да се разчита в по-голяма степен на съзнанието и добронамереността на хората!

Моето твърдо ЛИЧНО (подчертавам ЛИЧНО) убеждение е, че в по-голямата си част ЧЕТЯЩИТЕ хора са КУЛТУРНИ, ИНТЕЛЕГЕНТНИ и ДОБРОНАМЕРЕНИ и че ако им се предложи качествено дигитално съдържание на една по-ниска разумна цена, те с удоволствие биха го купували, а не пиратствали.

За останалите … не бихме могли да ги спрем с или без каквато и да било DRM защита!!!

Те ще си останат мошенници по душа и дори и безплатно да им се предоставя нещо, те пак ще намерят начин да го откраднат!