Новият паразит в издателската верига и как се формира цената на електронните книги
Пътят на една книга от автора до читателя е един дълъг процес. В него участват множество субекти. Всеки има своя принос за да държим в ръцете си поредната интересна и/или полезна книга, като респективно всеки по веригата очаква и следва да получи подобаващо възнаграждение за вложения труд. На теория всичко звучи чудесно, но дали в действителност разпределението на приходите е пропорционално на вложения труд и ролята на всяко едно звено ???
Опростения досегашен модел на издателската верига е следния:
АВТОР -> (Преводач) -> Издател (набор, редактор, коректор, предпечат, хартия, печат, книговезване, опаковане, склад) -> Разпространител (дистрибуция, търговски обект) -> КЛИЕНТ (Читател)
Разпределение на възнагражденията като процент от коричната цена:
- Разпространител – 40%
- Издател – 25 – 30%
- печат, хартия, книговезване – 5 – 10%
- склад – 1 – 2%
- набор, редактор, коректор, предпечат – 5%
- АВТОР -> (Преводач) – 3 – 10%
(Сбора от процентите не е 100, тъй като същите са ориентировъчни и варират в известни граници)
Дали тази схема на разпределение на приходите е справедлива или не, няма да коментирам (аргументи „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ще се намерят достатъчно), но всеки има право на собствена гледна точка и преценка.
С появата на електронните книги се появи и възможността, част от брънките във веригата да отпаднат и респективно цената на достигналата до клиента електронна книга да е значително по-ниска, поради спестените по веригата разходи.
АВТОР -> (Преводач) -> Издател (набор, редактор, коректор, предпечат) -> Сървър -> КЛИЕНТ
или дори още по опростения модел „самиздат„:
АВТОР -> (Преводач) -> Сървър -> КЛИЕНТ
Премахвайки ненужните брънки от веригата би следвало цената на електронното издание да е с около 50 – 60% по-ниска от това на хартиеното, както и разпределението на възнагражденията да стане по-справедливо.
Да, да, ама – НЕ!
1. Имаме нов ПАРАЗИТ в издателската верига наречен ADOBE CONTENT SERVER (ACS)!!!
Ролята на този SERVER е да осигурява защитата на авторските права (DRM) и да направи лесна и прозрачна дистрибуцията и ползването на електронните книги на различни платформи и устройства. Защо го наричам ПАРАЗИТ, нали всичко описано по-горе е за общото благо? ПАРАЗИТ Е защото не върши нито една от посочените функции:
- защита на авторските права (DRM) – морално остаряла. Свалянето на защитата е въпрос на секунди дори и от човек с минимални компютърни познания;
- лесна дистрибуция – самият софтуер на сървъра е изключително дървен, без да предоставя удобни инструменти за работа с електронните книги, а и без да предоставя подробна документация за работата с него;
- лесна интеграция с платформи за продажба на дигитално съдържание – липса на всякаква документация или разработени готови модули;
- лесно използване на закупените книги – изключително бъгав, грозен и нефункционален софтуер за оторизиране и четене на закупените книги ADOBE DIGITAL EDITION (ADE) съчетан с тромава и усложнена процедура по регистрация на Adobe ID и последващото му използване;
- лесно използване на различни устройства – оторизацията на устройствата не винаги минава гладко и безпроблемно;
- грижа за клиента – лош съпорт (ако въобще има такъв) при възникнали проблеми! Платформите за продaжба на дигитално съдържание работят въпреки, а не благодарение на ACS.
Може би до тук не видяхте паразитиращата роля на ACS, а само технически проблеми? Паразитната роля идва от факта, че въпреки, че не допринася нищо за по-лесното използване и разпространение на електронните издания, Adobe изисква заплащане на солидна лицензионна такса (около 3 500 EUR на година) + 0,22$ за всяка продадена електронна книга независимо от цената и. Е вече знаете къде отиват първите 50+ стотинки от коричната цена на всяка закупена електронна книга и всичко това заради известното количество недобросъвестни ползватели, които не зачитат правата на авторите и биха пуснали книгата за нерегламентирано безплатно сваляне в мрежата.
2. Премахнатите звена „хартия, печат, книговезване, опаковане, склад“ са заменени с новото SERVER.
Тук идва и следващия компонент, обуславящ не малка част от присъщите разходи за разпространението на електронните книги. Освободеният от длъжност „склададжия“ с заплата около 400 – 500 лв. е заменен от Системен администратор със заплата 2000 – 3000 лв. Невзрачното (желателно сухо) помещение използвано за склад е заменено от аклиматизиран и чист Дейта център с всичките му присъщи разходи за поддръжка и ел. захранване.
3. Не на последно място се наблюдава и интересната тенденция от праводържателите (автори, преводачи, агенции) да изискват значително по-високи такси за разпространението на произведенията в електронен формат в сравнение с таксите за хартиените издания.
Какъв е изхода? Как може да се облекчи клиента, като получи по-качествена услуга на по-ниска цена?
Отговора е един: да не робуваме на предразсъдъците си, че всеки клиент е крадец и има желание да открадне нашия труд! Да се публикуват повече заглавия БЕЗ DRM защита (като по този начин престанем да изхранваме паразитиращата брънка във веригата) и да се разчита в по-голяма степен на съзнанието и добронамереността на хората!
Моето твърдо ЛИЧНО (подчертавам ЛИЧНО) убеждение е, че в по-голямата си част ЧЕТЯЩИТЕ хора са КУЛТУРНИ, ИНТЕЛЕГЕНТНИ и ДОБРОНАМЕРЕНИ и че ако им се предложи качествено дигитално съдържание на една по-ниска разумна цена, те с удоволствие биха го купували, а не пиратствали.
За останалите … не бихме могли да ги спрем с или без каквато и да било DRM защита!!!
Те ще си останат мошеници по душа и дори и безплатно да им се предоставя нещо, те пак ще намерят начин да го откраднат!
Договорите със западни издателства изрично изискват електронните варианти на книгата да са защитени с DRM, защото те си имат свои договори с Adobe.
Това, разбира се, не важи за българските автори, при които има повече опции.
Трябва да споменете и таксата на онлайн платежната система. При сегашните нива на повечето, включая и PayPal, която често се ползва, е невъзможнода се продават книги по-евтини от 2-3 лв.
А защо е анонимна тази публикация? В интерес на истината, ситуацията е като с Windows – може да има отворен софтуер, но правителствата работят само с остарял Уин и имат изисквания за това.
По втора точка ->
Всички разходи в точката е ненужно да се цитират. Едно издателство трябва да е извънредно голямо, за да има свой дейтацентър със всичките му разходи.
Тук трябва да се сложи вместо всичко това „Хостинг“, който струва от няколко десетки, до няколко стотин лева годишно! – В порядъци по-малко от цитираното, да не говорим за книжния вариант.
Много вярна статия, която спъва доста хора да издадат нещо полезно, което читателите да получат на минимална цена
И затова като пуснеш книга без защита я намираш в Замундата. /Читанка поне спазват някакви правила/.
Реално Замунда е най-големия сървър с книги в България.
Де ги тия КУЛТУРНИ, ИНТЕЛЕГЕНТНИ и ДОБРОНАМЕРЕНИ, аз лично искам да се запозная поне с един.
по 4-5 лв бих купувал без да се замислям, но за 10 ако ще целия интернет ще преровя, ама ще си я намеря на пиратско. Вие си решавате как да бъде
А като я пуснете със защита, колко време трябва за да я намерите в Замунда?
Освен това всички книга на Николай Теллалов се разпространяват/продават без DRM защита, но не може да намерите нито една от тях в zamunda (моля за коментар)?
P.S. Явно не си подбирате добре компанията, в която се движите … затова не познавате такива хора 🙂
Кой казва, че е анонимна, авторът ясно е посочен в заглаието на публикацията 🙂
Колкото до Windows, там историята е съвсем друга (грешка на растежа) 😉
Интересно ми е да посочите „Хостинг“ предлагащ Adobe Contenet Server ??? А и май не сте съвсем наясно с понятието Дейта център и начините му на функциониране.
Случайно съм много наясно. И да няма такъв хостингг, макар че като гледам изискванията на ACS, мога да намеря поне няколко, където да може да се качи такова животно, пак няма нужда издателството да има свой дейтацентър. Единият вариант е, да купи свой сървър и да го „колокира“ при доставчик. Цените за Colocation хостинг са около 120-130 лева на месец. Другият вариант е да се закупи от хостинг виртуална машина на по-ниски цени, от колкото Colocation-а. Макар че ако издателството иска да прави сериозен бизнес, вариантът с Colocation е по-добър.
Продават е много силна дума за книгите на Ники /познаваме се лично с него от 2003-а/. Реално са пуснати навсякъде безплатно и ако някой реши да даде по лев. Това, че ги няма И в Замундата, говори лошо за него.
Компанията, в която се движа няма нищо общо. От 2006-та предлагаме е-книги и имам сериозни наблюдения в/у процеса. Да не мислите, че на някой издател нарочно му се занимава с ДРМ
Ако има интерес, бих написал едно пояснение от издателска и авторска гледна точка, защо се налага използването на тоя скъп и сложен за управление софтуер. Не е за „смучене на пари“, повярвайте!
Всяка гледна точка е полезна в търсенето на златната среда 🙂 И вълкът да е сит и агнето да е цяло.
Дари, или аз съм кьорав, или нещо ти е неверен коментарът за наличието на каквато и да било индикация за авторство в заглавието на публикацията. Освен това, разбирам що-годе от WordPress и на всички възможни за изписване на автора места, той липсва. А може би е направен да е в бяло, за да не се вижда, не знам 🙂
Не бих искал да коментирам зрителните Ви проблеми, но по-ясно от това:
Новият паразит в издателската верига и как се формира цената на електронните книги
Публикувано dari в Новини, Обзор на 12.09.2012
Това последното изречение „Публикувано dari в Новини, Обзор на 12.09.2012“ може би се вижда само от логнати потребители. Иначе не се вижда. И с „find“ го открива само в коментарите.
Както и автора подчертава, така и аз – по-долу изказаното е лично мое мнение на базата на опита ми и предлаганите услуги на нашия пазар.
Възможността да се криптират книги с DRM съществува и у нас, но моделът, който са възприели доставчиците на тази услуга е 1:1 с традиционния разпространителски модел:
Разпространител – 40%
Издател – 25 – 30%
DRM – 5 – 17%
АВТОР -> (Преводач) – 3 – 10%
И защо ли? Може би защото старите разпространители са се коалирали и са инвестирали в един ACS и го ползват. Да те искат по 50 ст. за DRM, което само по себе си е съвсвем нормално, на фона на това, че Adobe искат по 22$, но те продължават да изискват убийствено високи търговски отстъпки за разпространение на….битове.
Няма ли някой, който предлага само криптиране – DRM срещу фиксирана сума, пък аз мога сам да си го кача на сайта и да си го продавам…Регистрацията ми в epay.bg е елементарна…
Ако се запознаете с DRM технологията предлагана от Adobe, сами ще разберете, че това е невъзможно. Криптирането на книгата НЕ Е еднократен акт, а се извършва динамично за всеки продаден екземпляр на дадена книга.
Това ми е ясно, аз всеки път ще си давам по 50 стотинки…въпроса е да не давам на някай сайт или разпространител по едни 35-40 % за това, че е поместил един линк…
Решението е много просто: Купувате си ACS, поддържате си го и няма да плащате на никой, нищо за „поместването на един линк …“
Вариант 2: Продавате си книгата/книгите без DRM и отново не плащате на никой и нищо …
Аз пък си мисля, че имате необосновано негативно мнение за ACS, породено от хегемонията на разпространителите, които налагат прекалено тежки условия за развитието на електонния пазар на книги у нас.
Проучвам една фирма, която оперира собствен ACS и предлага само криптиране и когато имам резултат, пак ще ви пиша!
За мен единственото „предимство“ при използването на DRM е, че по този начин авторът/издателят/правоносителят е сигурен, че ако на сайта на съответната електронна книжарница са продадени Х на брой негови книги, ще получи и точно толкова Х-отчети – в противен случай трябва да разчита на съвестта на книгоразпространителите, или пък трябва отвреме-навреме да си прави „контролни“ самопокупки на книгата, за да следи дали тези продажби действително се отразяват в отчета му… Може и да се лъжа – признавам, че нямам опит, просто се опитвам да мисля логично.
На теория сте почти прав за отчетите. Но имайте в предвид, че всеки сериозен дистрибутор има много стройна система за отчет на продажбите и не би си позволил да хитрува на дребно.
В днешният глобален дигитален свят 99% от бизнеса се гради на взаимно доверие!
Ако даден автор/издател няма доверие на разпространителя (съмнява се в неговата почтеност и лоялност), по-добре въобще да не предоставя произведенията си на този разпространител било то с или без DRM защита.
Според мен е хубаво да се отучим от тези неща. Иначе се храни само сивата икономика, няма развитие, няма щастие и бъдеще за децата ни…