2000-та година … – Да надникнем в бъдещето

Глава 1: Да надникнем в бъдещето

Чета тази книга и неволно си спомням четиридесетте и петдесетте години, когато още трябваше да спорим и да доказваме, че е необходимо да се положат усилия за създаване на космически ракети и кораби. Един от доводите ни тогава бяха предвижданията за увеличаване на човечеството. „Няма да минат и сто години – казвахме ние – и просто няма да има къде да се обърнеш. Земята ще се превърне в огромен човешки мравуняк. Ако човечеството не иска да се задуши, трябва да търси нови места за обитаване, да разшири света, в който могат да живеят хора.“

Като си спомням тези спорове от доста отдалеченото вече минало, имам пред вид нещо повече от тяхното съдържание. Имам пред вид самата готовност да си задаваме въпроси за бъдещето, при това бъдеще, което е извън рамките на собственото ни съществуване. Затова трябва да се чувстваш не просто отделен човек, а представител на вида, член на цялото човечество. Ето защо на нас не ни е безразлично бъдещето, интересно ни е, а понякога просто ни е и нужно да поглеждаме напред, да се питаме: „А как ще живеем по-нататък?“ Ние? Човечеството?

Въпросът за бъдещето като че ли има два аспекта. Единият е свързан със земните ни работи и знания. Другият – с перспективата за дълбоко проникване на човека в космоса. От само себе си се разбира, че тези два аспекта са тясно свързани помежду си. Когато говорим за днешните си познания, трябва да признаем, че още много неща за пространството, в което живеем, не са ни известни. Непонятно ни е устройството на Вселената и микрочастиците, непозната ни е природата на силите и т. н. Като правим опити и грешки, ние се стараем да открием някакви зависимости, ала цялостна представа за това, как е устроен нашият свят, засега нямаме.

Това, общо взето, е естествено, защото, както знаем, всяка нова стъпка напред в областта на знанието, поражда повече проблеми, отколкото разрешава, т. е. разширяването на знанията води до разбиране на ограничеността на нашите знания.

Другият аспект на бъдещето е свързан е проникването на човека в космоса. В книгата на А. Горбовски се говори доста подробно за него. Не много отдавна ние пуснахме нашия първи спътник. Днес активно се занимаваме с овладяването на космоса. И не бива да забравяме един много важен момент. Съществува идея да се построи на орбита радиотелескоп, който би могъл да използва облаците от прах в пространството като лещи, т.е. да ги използва като природни лещи, за да опознава чрез тях космическите обекти. Това би увеличило възможността да се открият следи от дейност на други разумни същества, да се засекат други цивилизации. В съществуването им ни се иска да вярваме, защото би било много тъжно, ако се окаже, че сме самотни във Вселената.

Ако контактът с друга цивилизация се осъществи, ние трябва да бъдем готови за това, че на пришълците от други светове мъже да се сторим като туземците, които е открил Колумб. Какво ни очаква тогава? От една страна, да станем готованци и да добиваме злато с вече придобити знания е унизително. Но от друга, нали не е унизително да се учим в училище, получавайки знания, добити за нас от предшестващите поколения. Очевидно много наши привични схващания ще претърпят изменение, ако чуем в космоса гласове на други същества, ако възникне диалог.

Това може да стане още днес. Или утре. Но навярно не бива да очакваме това нито днес, нито утре. Не е изключено наистина да съществува връзка между по-високи цивилизации. Но засега ние се намираме извън обсега на тази връзка.

Книгата пред вас е посветена на бъдещето. Ала да надникнем в бъдещето не е толкова лесно. Дори и към най-близкото бъдеще човек поглежда с желанието да разбере дали там не трябва нещо да се пооправи, да се измени към по-добро? За щастие или за нещастие бъдещето, чертите на бъдещето се определят не просто от добрите пожелания на хората. Дори от най-добрите. Ако става въпрос за добри пожелания, то в историята на човечеството такива е имало предостатъчно. Друг е въпросът, в какво са се превръщали те.

Създателите на християнството и неговите първи проповедници са искали да донесат на хората мир, да ги научат да разбират, уважават и обичат своите ближни. А безскрупулните властелини често пъти са използвали създадената от тях религия за заграбване и укрепване на своята власт, за духовно поробване на своите ближни. Едно време скитите-роби, предвождани от Савмак, вдигнали въстание. В резултат на това въстание обаче възникнала нова робовладелска държава. Наистина вече начело със Савмак.

Такива несъответствия в историята можем да открием много. Несъответствия между добри замисли и най-печални последици. Тези примери говорят, че за да въздействаме разумно върху действителността в името на бъдещето, трябва да разбираме законите на развитието. Не е достатъчно да изхождаме само от своите желания и цели. Трябва да не забравяме за хората, за техните интереси, условия на живот, възможности и стремежи. Трябва да имаме пред вид и онзи „свят от предмети“, който не само сме създали, но и под чието влияние се намираме. И, разбира се, да мислим за нашия земен

Очевидно такъв комплексен подход към бъдещето е единствено правилен и единствено възможен. Впрочем на такава, позиция стои и авторът на книгата. Именно поради това за нея е характерен такъв широк обхват на проблемите – от демографията до икономиката, от космоса до културата.свят: сега става ясно, че човешката дейност може да доведе до такива промени в природата, които ще окажат въздействие и върху самия човек също необратимо. В този свят всичко е свързано – и бъдещето, и настоящето, и нашите намерения, и вчерашните ни грешки.

Според мен съвременната мисъл, не само научната, а просто човешката мисъл, не може вече да мине без хипотези и без предположения. С някои от тях вие ще се запознаете от тези страници. Други непременно ще възникнат у вас самите, когато четете книгата.

Трябва да се помни, че бъдещето, което творим днес, се ражда не само в нашите лаборатории, космодруми или строителни площадки. Най-напред то се ражда в нашето съзнание, в нашите емоции и предпочитания. Ето защо онова, което говорим, мислим или пишем за бъдещето, е вече акт от създаването му.

К. П. ФЕОКТИСТОВ
летец-космонавт на Съветския съюз,
доктор на техническите науки